Проект предвижда пострадали от умишлени престъпления

да получават по-голяма компенсация

София, 20 август /Димитър Абрашев, БТА/

Размерът на паричната компенсация за пострадали от умишлени престъпления се предвижда да бъде увеличен – предлага в проектозакон министерството на правосъдието. С него се разширява кръгът на лицата с право на подпомагане, съобщи в интервю за БТА Георги Спасов – секретар на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления и член на Експертната комисия.

В случаите, когато пострадалият е починал вследствие на престъплението, право на подпомагане (безплатна психологическа, практическа и правна помощ) ще имат вече членовете на семейството на пострадалото лице, неговите наследници или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство, а на финансова компенсация – неговите наследници, обясни Спасов.

По думите му промяната е съобразена с Наказателно-процесуалния кодекс и с изискванията на Директива на Европейския парламент за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Спасов допълни, че в обхвата на престъпленията се добавят умишлената средна телесна повреда и опитът за убийство. Високата обществена опасност на тези тежки престъпни посегателства е основание държавата да предоставя подпомагане и финансова компенсация на пострадалите, отбеляза експертът.

Предвижда се още премахване на долната и горната граница на размера на компенсацията. Дава се и възможност, ако едно лице докаже имуществени вреди, да получи сума над 5 000 лв., но не повече от 10 000 лв. На следващо място се предлага ненавършилите пълнолетие лица да получават реалния размер на компенсацията за издръжка, като сумата ще се изчислява месечно от извършване на престъплението до навършване на пълнолетието им, умножена по размера на минималната издръжка, определена в Семейния кодекс, посочи Георги Спасов.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: В проектозакон министерството на правосъдието предлага  разширяване на кръга лица, пострадали от престъпления, които да получават финансова компенсация. Докъде ще стигне разширяването, какъв кръг близки имат подобни права? Роднини на жертви на престъпления могат ли да подават молби?

Отговор: Действащият Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) предвижда подпомагане и финансова компенсация на пострадали от определен кръг престъпления, които изрично са посочени в закона –  тероризъм, умишлено убийство, умишлена тежка телесна повреда, блудство и изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на здравето, трафик на хора, престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.

Правоимащи лица по закона са български граждани или граждани на държави – членки на Европейския съюз, както и чужди граждани в случаите, предвидени в международен договор, по който България е страна. Когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.

С настоящите промени, инициирани от Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, се предлага разширяване кръга на правоимащите лица по закона, както и обхвата на престъпленията, за пострадалите от които ще се предвижда помощ от държавата.

В случаите, когато пострадалият е починал вследствие на престъплението, право на подпомагане (безплатна психологическа, практическа и правна помощ) ще имат вече членовете на семейството на пострадалото лице, неговите наследници или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство, а на финансова компенсация – неговите наследници. Промяната е съобразена с Наказателно-процесуалния кодекс и с изискванията на Директива на Европейския парламент за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

В обхвата на престъпленията се добавят умишлената средна телесна повреда и опита за убийство. Високата обществена опасност на тези тежки престъпни посегателства е основание държавата да предоставя подпомагане и финансова компенсация на пострадалите.

Отпада хипотезата да се предвижда подпомагане и компенсация за пострадали от блудство и изнасилване, само ако са настъпили тежки увреждания на здравето. Сами по себе си тези престъпления водят до тежки психически последици, за които е необходима специализирана помощ и подкрепа, включително финансова компенсация от държавата.

Въпрос: Какво точно се има предвид под формулировката “тежки умишлени престъпления”?

Отговор: Според българското наказателно право, тежко престъпление е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Със ЗПФКПП са въведени изискванията на Директива на Съвета на Европейския съюз относно обезщетението на жертвите на престъпления, разпоредбите на която предвиждат държавите-членки да създадат национални режими за обезщетение на пострадалите от тежки умишлени престъпления, извършени на тяхна територия.

Престъпленията, които попадат в обхвата на ЗПФКПП са тежки умишлени престъпления, предимно срещу личността, включително е предвидена помощ за пострадали и от други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. Например, помощ по закона могат да получат и пострадали при грабеж, с причинена тежка телесна повреда, а с предложените изменения и със средна телесна повреда или с опит за убийство. Когато грабежът е придружен с убийство, членовете на семейството на пострадалото лице, неговите наследници или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство, ще имат право на подкрепа от държавата по реда на специалния закон.

Въпрос: Как ще се определя за какъв тип престъпление каква сума да се изплаща?

Отговор: Подпомагане и финансова компенсация от държавата по реда на ЗПФКПП се предвижда за пострадали от изрично посочените в закона престъпления. Тези престъпления следва да бъдат доказани по безспорен начин от правоприлагащите органи в държавата с влязъл в сила прокурорски или съдебен акт. Финансовата компенсация по действащия закон е парична сума в размер от 250 до 5 000 лв., а когато пострадалият е починал вследствие на престъплението, общият размер на компенсацията за всички правоимащи не може да надвишава 10 000 лв.

Следва да се отбележи, че финансовата компенсация по закона обхваща единствено имуществени вреди, пряка последица от престъплението, като разходи за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, пропуснати доходи, разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски, пропуснати средства за издръжка, разходи по погребение или други имуществени вреди. Всички вреди се доказват от пострадалите със съответните документи.

С предложените изменения се предвижда премахване на долната и горната граница на размера на компенсацията, като се дава възможност, ако едно лице при положение, че докаже имуществените вреди, да получи сума над 5 000 лв., но не повече от 10 000 лв. На следващо място, се предлага ненавършилите пълнолетие лица да получават реалния размер на компенсацията за издръжка, като сумата ще се изчислява месечно от извършване на престъплението до навършване на пълнолетие, умножена по размера на минималната издръжка, определена в Семейния кодекс.

Всички предложени изменения и допълнения, касаещи разширяване обхвата на действие на ЗПФКПП изискват финансово обезпечаване, поради което към момента дискусията за осигуряването на средствата не е приключила.

Въпрос: Кой ще определя размера на компенсацията?

Отговор: Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, създаден към министъра на правосъдието по силата на закона, е отговорен за изплащането на финансовите компенсации. Съветът е колективен орган, в който участват представители на държавни институции, съдебната власт и неправителствения сектор. Съветът се подпомага от Eкспертна комисия, която разглежда и подготвя решения по постъпилите молби за финансова компенсация на пострадалите от престъпления, включително предлага размер на компенсацията за всеки отделен случай. Комисията се състои от експерти от Министерство на правосъдието. Подробна информация може да се намери на интернет страницата на Съвета – www.compensation.bg.

Въпрос: Как и в какви срокове ще се подава молба?

Отговор: Според действащите разпоредби на ЗПФКПП, молбата за финансова компенсация се подава до областния управител по настоящ адрес на пострадалия или до Съвета в двумесечен срок след влизането в сила на съответния прокурорски или съдебен акт. С предложените изменения, се предвижда удължаване на срока за подаване на молбата – в едногодишен срок, тъй като практиката показва, че досегашният срок в редица случаи се оказва недостатъчен за подаване на молбите за финансова компенсация, предвид емоционалното и психическо състояние на пострадалите вследствие на извършеното престъпление и проведеното наказателно производство, включително, за да бъдат предприети съответните действия за удовлетворяване на присъдените обезщетения с осъдителната присъда, когато е налице такава.

Въпрос: За колко време ще се разглежда молбата за финансова компенсация?

Отговор: Молбата за финансова компенсация се разглежда в тримесечен срок от датата на постъпването й в Министерство на правосъдието. В много от случаите, когато е необходимо, Съветът предоставя възможност на пострадалите да представят допълнителна информация и документи във връзка с молбата, с оглед пълна преценка на случая и вземането на законосъобразно решение, включително се търси съдействие от различни органи и институции, имащи отношение по конкретния казус. Законопроектът за изменение и допълнение на ЗПФКПП предвижда молбата за финансова компенсация да се разглежда в едномесечен срок, а когато се касае за пострадали граждани в трансгранична ситуация – в тримесечен срок. Във връзка с това, Съветът ще заседава веднъж месечно, а не както досега най-малко веднъж на три месеца.

Въпрос: Какво следва, ако жертвата на престъпление или роднините искат по-голяма сума?

Отговор: Отговорността за плащане на обезщетения във всички държави-членки на Европейския съюз пада върху извършителя на престъплението. Тази отговорност, наречена гражданска отговорност, се покрива от гражданското право на всяка държава-член и задължава извършителя да заплати обезщетение на пострадалия за покриване на причинените щети. Основният начин за търсене на обезщетение от пострадалия е чрез завеждане на дело срещу извършителя на престъплението. Ако пострадалият не предяви претенция за обезщетение в наказателния процес или счита, че присъдената компенсация не покрива всички претърпени вреди, има право да предяви иск за обезщетение пред гражданския съд. Когато извършителят на престъплението е осъден да заплати обезщетение, по силата на издадения изпълнителен лист, пострадалият следва да се обърне към съдебен изпълнител, който да предприеме съответните действия по събиране на дължимите суми. /Димитър Абрашев/